Повече от пет начина да обичаш: учените казаха защо популярна концепция не е правилна
Мислили ли сте в миналото за вашия любовен език? Гари Чапман го разделя на пет типа - насърчителни думи, време, дарове, помощ, допиране. Скорошно изследване обаче допуска, че тази известна идея, която е проникнала в препоръките за връзки и даже е повлияла на държавни стратегии, може да не е толкоз научно обоснована, колкото си мислехме.
Гари Чапман показа концепцията за езиците на любовта през 1992 година, предполагайки, че хората показват и получават обич по разнообразни способи, пише IFLScience. Разработването на тези категории се основава на неговия опит в фамилното консултиране и лингвистиката.
Неговата книга „ 5-те езика на любовта: Тайната на дълготрайните, мощни връзки “ закупи голяма известност, преведена е на 50 езика и е продадена допълнително от 20 милиона копия по целия свят. Концепцията е надълбоко вкоренена в нашата просвета, като мемовете, текстовете на песните и даже държавните начинания отразяват нейното въздействие.
Ново проучване обаче слага под въпрос валидността на любовните езици на Чапман. Проучването твърди, че макар необятното приемане на тези категории, има лимитирана емпирична поддръжка за техните съществени допускания.
Първо, обратно на общоприетото разбиране, че всеки от нас има собствен личен специфичен метод за изложение на любовта, нашия „ главен [любовен] език “, проучванията непрекъснато демонстрират, че хората са склонни да „ утвърждават всичките пет езика на любовта като значими способи за изложение на обич и възприятието, че са обичани. "
Освен това проучването оспорва концепцията, че има единствено пет форми на езика на любовта. Експертите споделят, че изразяването на обич може да надвиши категориите на Чапман и да включва поддръжка за личностното израстване на колегата, консолидиране на сътрудници в обществените мрежи и създаване на тактики за ръководство на спорове.
Третото съмнение, което изследването оспорва, е убеждението, че двойките, които „ приказват “ на еднакъв любовен език, имат по-добри взаимоотношения. Проучването не откри значими доказателства в поддръжка на тази концепция. Вместо това, доказателствата сочат, че приемането на каквато и да е форма на обич е обвързвано с по-голямо наслаждение от връзката, без значение от съответния език на връзка.
В отговор на проучването Чапман сподели, че триумфът на книгата му приказва самичък за себе си. Както прибавя той: „ Мисля, че фактът, че толкоз доста милиони хора са прочели книгата, толкоз доста хора са я намерили за потребна в техните връзки, аз съм уверен, че тя може да има голямо позитивно влияние върху брака. “
Изследователите предлагат да мислите за връзките като за тип уравновесена диета: „ Ние предлагаме различна метафора, която съгласно нас отразява по-добре огромното количество емпирични проучвания върху връзките: любовта не е като език, който би трябвало да научите, с цел да говорите на него, само че се схваща по-добре като уравновесена диета, при която хората се нуждаят от цялостния набор от съществени хранителни субстанции, с цел да развият трайна обич. "
Те прибавят: „ Въпреки че хората могат сполучливо да поддържат връзките си, даже в случай че им липсва избрана съставна част (напр. липса на физическо допиране при връзка на дълги разстояния), най-хубавите връзки са тези, в които сътрудниците прекарват време дружно (време), показват признателност (думи на насърчение), проявление на обвързаност (физическо докосване), взаимно подкрепяне и поддръжка (помагане), каране един на различен да се усеща специфичен (което евентуално е задачата на подаръците) и други държания (като поддръжка на персонални цели и автономност), които не са отразени в петте любовни езика на Чапман. "
По създание проучването оспорва известната идея за езиците на любовта, насърчавайки ни да мислим за връзките като за по-нюансирани и разнородни от набор от авансово дефинирани категории. Въпреки че концепциите на Чапман може да са резонирали с милиони хора, това изследване приканва за преосмисляне на метода, по който разбираме и показваме любовта в нашите взаимоотношения.
Гари Чапман показа концепцията за езиците на любовта през 1992 година, предполагайки, че хората показват и получават обич по разнообразни способи, пише IFLScience. Разработването на тези категории се основава на неговия опит в фамилното консултиране и лингвистиката.
Неговата книга „ 5-те езика на любовта: Тайната на дълготрайните, мощни връзки “ закупи голяма известност, преведена е на 50 езика и е продадена допълнително от 20 милиона копия по целия свят. Концепцията е надълбоко вкоренена в нашата просвета, като мемовете, текстовете на песните и даже държавните начинания отразяват нейното въздействие.
Ново проучване обаче слага под въпрос валидността на любовните езици на Чапман. Проучването твърди, че макар необятното приемане на тези категории, има лимитирана емпирична поддръжка за техните съществени допускания.
Първо, обратно на общоприетото разбиране, че всеки от нас има собствен личен специфичен метод за изложение на любовта, нашия „ главен [любовен] език “, проучванията непрекъснато демонстрират, че хората са склонни да „ утвърждават всичките пет езика на любовта като значими способи за изложение на обич и възприятието, че са обичани. "
Освен това проучването оспорва концепцията, че има единствено пет форми на езика на любовта. Експертите споделят, че изразяването на обич може да надвиши категориите на Чапман и да включва поддръжка за личностното израстване на колегата, консолидиране на сътрудници в обществените мрежи и създаване на тактики за ръководство на спорове.
Третото съмнение, което изследването оспорва, е убеждението, че двойките, които „ приказват “ на еднакъв любовен език, имат по-добри взаимоотношения. Проучването не откри значими доказателства в поддръжка на тази концепция. Вместо това, доказателствата сочат, че приемането на каквато и да е форма на обич е обвързвано с по-голямо наслаждение от връзката, без значение от съответния език на връзка.
В отговор на проучването Чапман сподели, че триумфът на книгата му приказва самичък за себе си. Както прибавя той: „ Мисля, че фактът, че толкоз доста милиони хора са прочели книгата, толкоз доста хора са я намерили за потребна в техните връзки, аз съм уверен, че тя може да има голямо позитивно влияние върху брака. “
Изследователите предлагат да мислите за връзките като за тип уравновесена диета: „ Ние предлагаме различна метафора, която съгласно нас отразява по-добре огромното количество емпирични проучвания върху връзките: любовта не е като език, който би трябвало да научите, с цел да говорите на него, само че се схваща по-добре като уравновесена диета, при която хората се нуждаят от цялостния набор от съществени хранителни субстанции, с цел да развият трайна обич. "
Те прибавят: „ Въпреки че хората могат сполучливо да поддържат връзките си, даже в случай че им липсва избрана съставна част (напр. липса на физическо допиране при връзка на дълги разстояния), най-хубавите връзки са тези, в които сътрудниците прекарват време дружно (време), показват признателност (думи на насърчение), проявление на обвързаност (физическо докосване), взаимно подкрепяне и поддръжка (помагане), каране един на различен да се усеща специфичен (което евентуално е задачата на подаръците) и други държания (като поддръжка на персонални цели и автономност), които не са отразени в петте любовни езика на Чапман. "
По създание проучването оспорва известната идея за езиците на любовта, насърчавайки ни да мислим за връзките като за по-нюансирани и разнородни от набор от авансово дефинирани категории. Въпреки че концепциите на Чапман може да са резонирали с милиони хора, това изследване приканва за преосмисляне на метода, по който разбираме и показваме любовта в нашите взаимоотношения.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ